Община Левски

Кметски наместник - Мариела Тодорова

тел.: 06533/ 2321

e-mail: kmetstvo_bozhurluk@oblevski.egov.bg 

Село Божурлук е най-северозападно разположеното селище в териториалната структура на общината, намиращо се на 28.3 km северозападно от общинския център град Левски и на 4.8 km от съседното село Стежерово. През територията му преминава републикански път III-3002. Населението на Божурлук към 2021 г. по данни на ГД ГРАО е 60 души. Селището има линеарен характер, състоящ се от две взаимноперпендикулярни направления. Отличава се с богата растителност в контраст с прилежащите земеделски земи. На изток в непосредствена връзка до основно комуникационно направление е локализирана промишлена структура. Застрояването е характерно нискоетажно с големи дворни пространства и богато озеленяване.

Село Божурлук се намира в Централна Северна България в Дунавската равнина. Съставна част е на община Левски с административен център гр.Левски, в който са включени 10 села и 2 населени места. Първоначалното му име е било „Мюхют бей Кьови“, на името на бея, който е ръководел строителството и заселването на селото.

През 1877 година селото се преименува на с. Божурлук – името на совата, където е заселено. През 1938 година в центъра на селото е построена чешма, запазена и до днес. Изградена е по инициатива на Слави Харизанов от гр. Свищов със средства и доброволен труд на населението.

Образование

Първото начално училище в селото е открито през 1869 година в къщата на Петко Николов – Брадата. Той е учител.

Сградата на първото начално училище е построена през 1878 година под ръководството на Христо Йорданов – Браделя. Христо хаджи Йорданов изпълнява ролята на учител докато се намери такъв. Същият починал през 1879 година.

През 1915 година е построена сградата на новото училище. Основния камък е положен на 16 май 1915 година и до месец септември училището е било покрито, но обявяването на войната попречило да бъде изкараш. Училището е завършено едва през 1920 година – след свършването на войната. Първият човек прекрачил прага на новото училище при откриването на учебната година е учителят Димитър Д. Ников – участник в боевете на Шипка по време на освободителната Руско-Турската война.

През 1969 е преустановена дейността на училището и същото е прехвърлено към с. Стежерово. От 1969г. – 1992г. в сградата на училището е открита целодневна детска градина.

Култура

През 1919г. учителят Ангел Стоянов подпомогнат от колегата си Димитър Ников успява да събере от населението 500 книги, които се съхраняват в училището и се раздават от учителите. Така започва дейността си библиотеката в с. Божурлук. По-късно книгите се прехвърлят в магазина на потребителната кооперация, канцеларията на тогавашното ТКЗС, като книгите се раздават от техни служители.

През 1960г. се открива новопостроената читалищна сграда и библиотеката се прехвърля в новата сграда на втория етаж. Читалището в с. Божурлук носи името на поета Никола Йонков Вапцаров.

Основната цел на библиотеката е опазване, съхраняване и  обогатяване на книжния фонд. Най-голямата си дейност читалището развива през 1960-1980г. имало е театрален колектив и певческа група, но с времето са прекратили своята дейност. Първата духова музика засвирва през 1935г. до месец ноември 1977г. играла важна роля в обществено-политическия живот на селото.

  След дълго прекъсване през 2007г. фолклорна група „Божур” при НЧ „Н.Й.Вапцаров-1919” възобновява своята дейност. ФГ ”Божур” имат много изяви на фолклорни фестивали из страната за престижното им представяне говорят спечелените грамоти, дипломи, плакети и медали.

Читалището през 2008г. открива Етнографска сбирка, предметите за която са дарени от родолюбивите божурлучени. Експозицията дава представа за разнообразието в културата и бита на населението от с. Божурлук.

 Вероизповедание

В далечната 1881г. със средства дарени от Димитър Начевич, по настояване на сина му Григор Начевич, от камък е построена църквата „Св. Св. Кирил и Методий”.

През 80-те години на ХХ век тогавашния свещеник Петър Ценков обмисля предложение църквата да бъде предложена и обявена за архитектурен паметник, но не осъществява намерението си. Към момента църквата е действаща, посещава се от жителите и гостите на с. Божурлук. В църквата се отслужват богослужения за всички християнски празници.

Църковният храм и до днес се извисява величествено с непокътнатата си от времето каменна зидария.

През 1935г. в центъра на селото е издигнат паметник в памет на загиналите в Балканската война 1912-1913г. и Първата световна война 1914-1918г. /по инициатива на Петко Димитров Илиев – Брадата/. На паметника се изписани имената на 31 човека от с. Божурлук, участвали във войните.